Става дума за турона от Аграмунт — този, който стои на нашия рафт — и за петимата готвачи, които го преправиха по свой вкус.
Най-малко 46 % ядки — толкова иска правилникът
Мед, захар и белтък — сваряват се заедно, ядките влизат после
Между две тънки облатки — само аграмунтският е такъв
От 11,99 € · безплатна доставка над 60 €
Живеем в Испания
Подбираме на място
Турон от Аграмунт
Прави се там, където е роден
На рафт в 12 града
Не само онлайн
Безплатна доставка над 60 €
За цялата страна
Името идва от латинското torrere, „да препечеш“. Ядките наистина се препичат и това е първата стъпка от рецептата.
Самата рецепта е по-стара от името си. Около хилядната година араби и бербери държат голяма част от Иберийския полуостров и донасят навика да сваряват мед и бадеми до плътна маса. От тази основа тръгват десетките местни рецепти, които днес наричаме турон.
Първите писмени следи са от XV век, в Хихона на север от Аликанте. Тоест занаятът е бил стар няколко века, преди да се появи която и да е от къщите, които го правят днес.
Аграмунт е малко градче в района Ургел, в областта Лейда. Традицията да се прави турон там е документирана от 1741 г., а славата ѝ тръгва така, както е тръгвало всичко тогава — по панаирите и пазарите.
Аграмунтският турон се познава по едно нещо, което другаде го няма: блокчето стои между две тънки облатки от „pa d'àngel“, тоест ангелски хляб. Те не са опаковка и не се махат — ядат се заедно с турона и заради тях ръцете остават чисти.
Прави се в блокчета, кръгли или правоъгълни, от 30 грама до над килограм. Големите се чупят на масата, а не се режат. Оттам идва и навикът да подадете парче на човека до Вас.
Правилникът го пази Consell Regulador на защитеното географско указание, а всеки, който прави такъв турон, е вписан в регистъра му.
Ядките са бадеми или лешници, а делът им се брои по тегло. Падне ли делът под това, блокчето не може да носи името „турон от Аграмунт“.
Това е най-високата категория по правилника. Разликата се усеща в разреза: ядките са повече от масата помежду им.
Сваряват се заедно, а ядките се прибавят след това. Редът е част от правилото, не предпочитание на майстора.
Испания има два класически типа турон и те се различават не по вкус, а по това, какво става с бадема.
Аликанте е твърдият: цели бадеми, около 60 % от теглото, в плътна маса от мед, захар и белтък. Блокчето се чупи трудно — иска сила, не нож.
Хихона е мекият: тук бадемът е смлян на паста, около 64 %, а малко масло свързва масата. Излиза ронлив, почти като марципан.
Аграмунтският турон е третият: твърд и чуплив, златистокафяв в разреза. Само той от трите стои между две облатки.
Torrons Vicens прави турон в Аграмунт от 1775 г., тоест трийсет и четири години след първия документ за традицията на самото градче. Къщата не е измислила този турон — наследила го е и е останала да го прави на същото място.
През 2000 г. Ángel Velasco и Ángel Velasco Herrero поемат управлението и запазват занаятчийския начин на работа. И не само го поддържат: през 2013 г. Ángel Velasco създава патентования турон „суфле“ — блокче с въздушна структура, каквото дотогава няма.
Оттам нататък тръгва и Sinergia: щом основата е сигурна, върху нея може да се експериментира.
Sinergia е редицата, в която Vicens кани готвачи да направят свой турон.
Не става дума за нов аромат върху старата рецепта. Всеки от тях пренася в блокчето своята кухня: техника, текстура и начин на поднасяне.
В изданието Michelin Guide Spain 2026 ресторантите на Quique Dacosta, Ángel León и Jordi Roca имат по три звезди, а Enigma на Albert Adrià — две. Общо единайсет звезди. José Andrés е в редицата без звезда Michelin — той е основателят на World Central Kitchen.
Три звезди Michelin. Кухнята му върви по средиземноморския пейзаж, а в турона това излиза като рожков, ориз с шафран и панетоне.
Три звезди Michelin. Известен е като „шефът на морето“: в Aponiente работи с планктон и морски растения, а в турона слага солено срещу сладкото.
Три звезди Michelin в El Celler de Can Roca. Прави десерти по аромат и по спомен, а шоколадовата му къща Casa Cacao прави шоколада си от самото какаово зърно.
Две звезди Michelin в Enigma. Част от историята на elBulli; туроните му от редицата Natura преразказват познати десерти.
Основател на World Central Kitchen. Стъпва на познатото: мек бадемов турон, шамфъстък, баски чийзкейк.
Повечето от туроните ни са от редицата Albert Adrià Natura: „Baklava“ с шамфъстъкова пралина върху бутер тесто, „Naranja“ с портокал и марципан, „Cheesecake“ с малина и бисквита, „Pan, Aceite y Chocolate“ с хляб и зехтин.
От Jordi Roca имаме турона „Casa Cacao“: шоколадова пралина с карамелизирани какаови зърна под тъмен шоколад с най-малко 60 % какао.
Всички се правят в Аграмунт, при Vicens. Рецептата е на готвача, занаятът е на къщата — това е Sinergia.
Виното до турона не трябва да се състезава с него. Върши работа вино, което е свежо и с киселина — така сладкото не натежава до последната хапка.
Налейте Cava Brut ROSÉ FESTIVAL — червените плодове и мехурчетата отмиват сладкото и устата остава свежа.
Тук върши работа Cava Brut BLUE FESTIVAL: по-дългото отлежаване дава вкус на ядки и препечен хляб.
Изберете сухо бяло или розе от нашата селекция — киселината в тях държи вкуса чист.
Между панаира в Аграмунт и блокчето на Вашата маса стоят близо три века, един правилник, който брои ядките, и петима готвачи, които решиха да проверят докъде се разтяга рецептата.
Нищо от това не личи на вкус. Личи, когато разчупите блокчето и подадете половината.
От 11,99 € · безплатна доставка над 60 €